[Date Prev][Date Next][Thread Prev][Thread Next][Date Index][Thread Index]

div e toi, div e




ДИВ Е ТОЙ, ДИВ Е...

по Христо Ботев 

Див е той, див е! Там на площада 
шашки взривява - майка му мъжка!
Но мавзолеят не ще да пада,
само се леко вляво полюшва. 

Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
а мавзолеят си се белее 
и Бакърджиев е върло бесен.

На една страна захвърлил риза,
на друга - връзка, марка "Версаче",
смята-пресмята, но не излиза 
предизборната задача.

И реститутки в сини премени 
диви, протяжни вопли подемат,
люто скандират: "Давай, Евгений!",
па при юнака дойдат та седнат.

Една му с кърпа вратлето бърше,
друга го плиска с вода студена,
но е Евгений духом прекършен 
и си проклина цяла вселена.

"Кажи ми, сестро, де да ги туря
пустите шашки, взривните сили,
че си се, сестро, съвсем пощурих, 
пощурих, сестро, и орезилих!"

А тя му дума: "Юначе смело,
га че съдбата тъй повелява - 
туй да е твойто, сетното дело,
сетното дело, сетната слава."

Но съмна вече, а на площада 
юнакът лежи, потта му тече,
с душа ранена, с имидж пострадал.
А слънцето пак пече ли пече...


  

-- 
Best regards,
 moni                          mailto:moni@exco.net

--------------------------------------------------------
To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
'subscribe humor' in body.
-------------------------------------------------------