istoriika

[Simeon Vlahov <moni@exco.net>]

Hello humor,

 Пак истинска история :)
 
Днес на делови обяд стана въпрос за децата. И ето какво разказа един
от партньорите ни (разказът се води от първо лице)
   Синчето ми е на 4 годинки. Един ден дядо му го учи да забива пирон.
Аз седя наблизо и само наблюдавам. Дядото му говори:
 - Ти, внученце, прави ето така: размахвай чука, но не го гледай.
 Гледай само пирона. Само дръж чука по-здраво.
 Мъничето пробва, но не се получава да държи и чука, и пирона. При
 малките е трудно с координацията. Мъчи се, мъчи се и призова на помощ
 дядо си.
 - Дядо, подръж пирона!
 Дядото хвана пирона, малчугана се размаха със все сила с чука и
 БАААААААМ! - на дядо му през палците. Дядото зави като пожарна
 сирена, но успя да произнесе със сдавен от болката глас:
 - По челото, по челото трябваше да ме праснеш!!!
   А синчето ми е послушно ...

   
   Последната фраза потъна в общия кикот :)))))))


-- 
Best regards,
 Simeon                          mailto:moni@exco.net