Hello, Humor!
За
следващия
контингент
на
мироопазващите
мисии в
чужбина
Ден 1. В нашата
новобранска
рота
пристигна полковник.
Каза ни че
ротата ще се
използва за
мироопазващи
и диверсионни
операции по
нова
методика. До привършване
на
подготовката
живи едва ли ще
останат. Ако
има
несъгласни,
да пишат рапорт.
Разстрела е
гарантиран.
Ще се плащат
и разноските
за
погребение,
особено за
салюти.
Шокирани
сме....
Ден 2. Дойде
новия старшина.С
обучението
ще се
занимава
лично той. Ще
се обучаваме
по особено
секретна методика
и техника
болгарнинджа,
за която и преподаващите
нищо не
знаят. Строго
секретно. За
демонстрация
старшината
уви около палеца
си три метра
бодлива тел.
После изяде каската
на ефрейтор
Душегубов.
Пак изпаднахме
в шок.
Ден 3. Изясни
се, че по
повод на
разстрела
полковника
се е
помайтапил.
Нищо, като се
видим ще се
посмеем. След
обучението.
Ден 5. Учихме
се да ровим
бързо ями по
метода на
бобрите.
После ги
прескачаме. В
края на
занятието
всеки
прескачаше
десетметрови
ями.
Ден 6.
Почивахме.
Ден 7. За
стимулиране
на
отскокливостта
старшината
опъна
бодлива тел
над ямите и
пусна 3ф. 220v 400 Hz.
Петнадесет
метра -
детска игра
за нас.
Ден 9. Учихме
се да
прескачаме
огради. С
двуметровите
нямахме
проблеми. С
помощта на
мъдрия
старшина,
бодливата
тел, тока и
планки с
набити
гвоздеи се
научихме да прескачаме
петметрови
прегради.
През нощта
цялата рота
избяга в
селската
дискотека.
Оградата е
само три
метра.
Ден 10. Дойдоха
взвод
кечаджии.
Построиха
тренировъчна
преграда
7метра, тъй
като човек
физически не
може да
преодолеее
такава
височина. Под
ръководството
на
старшината,
тока и планката
с гвоздеи се
научихме да
прескачаме 7
метрови
огради.
Вечерта пак
бяхме на
дискотека.
Влязохме
през
покрива.Ако
човек не може
да прескочи 7
метрова
ограда, поже
да я прелети.
С барутни
ускорители.
Ден 11. Учим се
да пълзим по
стените. Не
се получава
от първия
път.
Старшината
ни каза, че и магаре
може да се
научи да
пълзи по
стени.
Ден 12. Пълзим
нелошо, но
често падаме
долу.Старшината
ни сложи пак
дъската с
гвоздеи. На
нея падна
редник
Некрофилов.
Гвоздеите се
огънаха,
Некрофилов
не пострада.
Вечерта сменихме
туба нафта за
две бутилки
ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено
пълзим по стените.
Душегубов се
бои от
височината и
на нивото на
шестия етаж
започва да
повръща. Не пада,
защото
старшината
обеща да му
скъза задника.
Ден 14. Най
сетне дойде
командира на
подразделението
капитан
Дърваров.
Нареди на
старшината
да постави
капани за бягащите
през нощта.
Заплаши ни,
че собственоръчно
ще отпори
кожата на
всеки хванат
в капан.
Ден 15.
Старшината
пристигна
със синя
физиономия..
Попадна в
собствения
си капан,
които редник
Петров откри
и премести на
друго място.
Цял ден се
чудихме как
старшината
ще си скъза
задника сам.
Не дочакахме зрелища.
Вечерта
усилено
търсихме
капани и
сюрпризи. В
числото на
трофеите
попаднаха: 6
противотанкови
мини, 10
атомата
Калашников,
три ерпегета,
пет
пистолета за
подводна стрелба
и две
стенобитни
оръдия с
титанов
сърдечник. Не
се сдържахме
и поставихме
капани на
интересни
места.
Ден 16.
Старшината
попадна на
два капана и
приличаше на
прясно
боядисан
хамелеон.
Спомена
родителите
на цялата
рота. Учихме
се да мятаме
вилици и
лъжици.
Защото
старшината ни
каза, че и
последния
глупак може
да мята
ножове. Утре ще
мятаме
чадъри.
Ден 17. Мятахме
български
чадър.
Пробива петсантиметова
дъска от 70
метра. Браво
на завод
Арсенал!!
Старшината
ни
демонстрира
същото
упражнение
от 100 метра. Е
той е
специалист все
пак. Старшината
ни каза че
има модел с
титановолфрамови
пръчки които
пробиват
спокойно
тухли четворки
от 200 метра.
Вечерта
прескочихме
оградата и
пробвахме
реактивен
бумеранг по един
кокошарник.
Ден 18. Доиде
командира и
ни разказа че
снощи в
курника на
един местен
абориген е
влетял
метеорит.
Строшил оградата,
стената и
убил три
кокошки.
Труповете им
са негодни за
индентификация.
Перата аборигена
реши да
изпрати във
фонда на
мира. Ние
заявихме, че
при нас
всичко е
спокойно.
Ден 19.
Обучавахме
се да бъдем
невидими за
противника.
Разделихме
се на двойки
и играхме на
жоманка.
Ден 20.
Обучавахме
се да бъдем
не само
невидими но и
нечути тъй
като мъдрият
старшина ми привърза
звънчета на
краката. След
няколко
стимулиращи
ритници това
се получи
толкова
сполучливо,
че някой
открадна
цигарите на
старшината.
Изяснихме че
това е редник
Смотлев,
който даже е
изпушил
половин
кутия.
Старшината
се ядоса и
започна да
псува по
нинджански..два
часа ние
добросъвестно
конспектирахме
псувни.
Тярбва да се
знае все пак
ка да се
общува в тила
на врага и с
местното
аборигенско
население.
Ден 21.
Старшината
домъкна
противокражбени
устройства
реагиращи на
вибрация.
Нахлузи ни ги
за
затвърждаване
на навиците.
Продължихме
да се
обучаваме по
невидимост,
но скоро се
отказахме
тъй като
устройството
виеше при
прелитането
на муха на
разстояние 300
метра. Освен
това се
нарушаваше
секретността
и местните
жители
можеха да помислят
че някой
краде
добитък, тъй
като по легендировка
ние бяхме
ферма за
развъждане
на елитни
улични
кучета.
Ден 22. Обучавахме
се в прицелно
хвърляне на
шурикени по движещи
се предмети -
летящи
алуминиеви
чинии.
Прелетя ято
диви патици.
Решихме да
пробваме.
Убихме
двеста. После
си
помислихме,
къде ще денем
толкова
месо???
Продадохме
го в селото.
Купихме си
шампанско и
пихме заупокой
на душите им
по обичая на
нинджите.
Ден 23.
Разбрахме че
барутните
ускорители
са кът и
трябва да ги
икономисваме.
Изпълнявахме
упражнение
по бързо
завиване на
тюрбани .
Ден 24. Дойде
старшината.
Обяви че
вечерта ще направим
контролно
излизане по
местността.
Първо за
попълване на
продоволствените
запаси.
Второ, за
проверка
усвояемостта
на материала.
Бойната
задача бе да се
проникне
незабелязано
в
кооперативнта
градина и да
се извади
половин
декар картофи
и зеле.
Задачата
изпълнихме
успешно. Даже
я
преизпълнихме.
Ден 25. На
сутринта
дойде
председателя
на кооперацията
с треперещи
ръце,
бърборейки неразбрано.
След
Процедурата
на старшината
състояща се
от изпиване
на две ракии
на гладно ни
се удаде да
разберем, че
през нощта в
неговата
лична
градина е
върлувала
нечиста сила.
Следи няма,
всички
овошки са
изчезнали.
Десет
каракачански
овчарки
охраняващи
градината
нищо не са видели
и чули. За да
не умре от
глад
върнахме половината
на селския.
Ден 26. При
командира
пак дойде
председателял
на
кооперацията.
Целия
треперещ.
След 5 ракии
на гладно той
каза че през
нощта е
поникнала
цяла овощна градина,
бостан със
дини а в
средата на
градината
има
двайсетметрова
елха. Пет
тежковъоръжени
полицаи са
пазили и
никой нищо не
е видял.
Командирът
му обеща да
му съдейства.
Изясни се че
елхата
попогрешка е
засята от
редник
Мехлюзов с
цел
заблуждение
на вероятния
противник.
Ден 27. Днес
старшината
ни похвали.
Каза че и такива
идиоти може
да се научат
на полезни неща.
Разбира се не
можем да
пълзим по
таваните
като обикновени
мухи,
необучени в
искуството
на нинджа, но
за
тренировка
той ни налепи
мухи по тавана
и ние
пълзяхме и ги
отлепихме до
една.
Ден 28. Някой от
ротата
попогрешка
попита старшината
какви
пистолети и
автомати
предпочитат
нинджите.
Старшината
подпали като
Балканче и ни
прочете
лекция за
това, как
нинджите с
един гвоздей
може да
претрепят
цяла пехотна
рота. Ръката
на
старшината е тежка/
знаем го/ и не
преувеличава.
А всякакви
там
пистолети
само смъкват
надолу гащите
на
истинските
нинджи.
Старшината
ни каза под
секрет че ако
грамотно
хвърлим стол,
може да
съборим и
вертолет. За
гаранция разбира
се най добре
е ба се
хвърлят два
стола. Един в
муцуната,
един в
опашката. Ако
краката на
стола са от
волфрамов
карбид, то и
танка не е
преграда.
Ден 29.
Обучавахме
се да
хвърляме
куршуми от
пистолет
макаров. Към
края на деня
Петров така
добре се обучи,
че улучваше
мишената 100 от
сто метра,
въпреки че,
стреляйки с
пистолета не
улучи нито
веднъж.
Истински
нинджа.
Старшината
ни заповяда
да подготвим
по големи
мишени за
стрелба с
гири.