[Date Prev][Date Next][Thread Prev][Thread Next][Date Index][Thread Index]
div e toi, div e
ДИВ Е ТОЙ, ДИВ Е...
по Христо Ботев
Див е той, див е! Там на площада
шашки взривява - майка му мъжка!
Но мавзолеят не ще да пада,
само се леко вляво полюшва.
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
а мавзолеят си се белее
и Бакърджиев е върло бесен.
На една страна захвърлил риза,
на друга - връзка, марка "Версаче",
смята-пресмята, но не излиза
предизборната задача.
И реститутки в сини премени
диви, протяжни вопли подемат,
люто скандират: "Давай, Евгений!",
па при юнака дойдат та седнат.
Една му с кърпа вратлето бърше,
друга го плиска с вода студена,
но е Евгений духом прекършен
и си проклина цяла вселена.
"Кажи ми, сестро, де да ги туря
пустите шашки, взривните сили,
че си се, сестро, съвсем пощурих,
пощурих, сестро, и орезилих!"
А тя му дума: "Юначе смело,
га че съдбата тъй повелява -
туй да е твойто, сетното дело,
сетното дело, сетната слава."
Но съмна вече, а на площада
юнакът лежи, потта му тече,
с душа ранена, с имидж пострадал.
А слънцето пак пече ли пече...
--
Best regards,
moni mailto:moni@exco.net
--------------------------------------------------------
To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
'subscribe humor' in body.
-------------------------------------------------------