[Date Prev][Date Next][Thread Prev][Thread Next][Date Index][Thread Index]
Re: То не е хич хумор, ама ...
Mnogo grubo no za syjalenie istina
On Tue, 14 Dec 2004 02:37:29 +0200, Simeon Vlahov <moni@pisem.net> wrote:
> Hello humor,
>
> Придвижването в София: Не трябва да си луд, но помага
> Принципите на оцеляването на пешеходеца, разказани от Яна Бюрер Тавание
>
> Ти не караш кола. Няма значение дали е защото нямаш, или няма къде да я паркираш, или изпадаш в неконтролируема истерия от идиотите на пътя.
> Важното е, че си един от стотиците хиляди граждани, които си раздават лакти в градския транспорт, потят се в маршрутките, ходят по тротоара, залепени за сградите, или изпадат в прединфарктни състояния в случаите, когато се качат на такси.
>
> Поклон. Ти си герой. В случая си герой на своето време, но би могъл да станеш и герой на суперуспешно риалити шоу. Само си представи, че камера те следва навсякъде, където се движиш. Ето какво би се получило:
>
> 07,00 ч. Ставаш
>
> Изобщо не ти се става. В офиса те очаква отвратително количество работа, навън е студено, а бездомните кучета пред блока вече лаят.
>
> Пиеш кафе и тръгваш. Онова черното пак ти се нахвърля. Мислено си отбелязваш за пореден път да се обадиш в общината и продължаваш към спирката с останалите сомнамбули. Там е като на митинг през 1990 г. С разликата, че останалите не са ти съмишленици, а врагове.
>
> Чакаш 20 минути. Идва твоят рейс. Тичаш. Спъваш няколко съперници. Класираш се трети пред вратата, което си е супер, но не и в случаите, когато от свръхпрепълнен автобус слизат само двама души.
>
> Изпадаш в дилема. Да чакаш следващия, или да рискуваш да умреш със смачкан гръден кош? Бърз поглед към часовника. Закъсняваш. Ясно. Поемаш дълбоко въздух, подпираш с рамо задните части на последния качил се и буташ. Буташ. Буташ.
>
> Вътре си. Само дето имаш чувството, че и лакътят на дясностоящия ще влезе вътре в теб. Добре че си само за пет спирки.
>
> 08,30 ч. Слизаш
>
> Само че не слизаш на твоята спирка. За половиния час (задръстване, какво да правиш) са те изтикали до средата на автобуса, съответно когато идва времето да напуснеш задружната компания, не успяваш.
>
> Измъкваш се километър по-късно с чувството, че май не си бил така близък дори с половинката си. Навън е по-топло, отколкото в автобуса. Ледът по дрехите ти започва да се топи. Псуваш тихичко, защото съвсем закъсняваш.
>
> Второ препятствие. Тротоарите са изчезнали под паркиралите коли. Отново дилема. Да се провираш между возилата и сградите, долепил гръб о стената и абсолютно унищожавайки палтото си, или да тръгнеш по улицата?
>
> Избираш второто. На два пъти почти те сгазват. Някакъв шофьор е готов да те набие.
>
> Връщаш се на тротоара. В тази отсечка обаче колите са опрели предници в къщите. От някаква листовка имаш смътен спомен, че трябва да има един-два метра за минаване, така че решаваш освен от кучетата да се оплачеш и от автомобилите.
>
> Вече си много близо до офиса. Остава само една пътека тип "зебра". Най-опасното място на пътя. Видят ли зебра, шофьорите се превръщат в кръвожадни лъвове, готови да смажат както нея, така и всичко, което се разхожда върху и. Две минути чакаш удобния момент. Развиваш 30 метра в секунда. Минаваш. Жената с детската количка не успява от първия опит.
>
> Стъпваш обаче на плочка-сюрприз, която облива долната част на панталоните ти с рядка кал. Няма значение. Най-накрая в офиса.
>
> 09,00 ч. В офиса
>
> С колегите имате нещо като ритуал. Първите десетина минути си разказвате сутрешните премеждия, ако е необходимо, се милвате успокоително по главите.
>
> После потъвате в задачи. Една от твоите е да отидеш до другия край на града, да занесеш някакви документи и да се върнеш. Можеш да избираш между следните варианти.
>
> Маршрутка: Предимството й пред масовия градски транспорт е, че е по-бърза и по-топла. Първото се дължи на шофьорите психари (които понякога карат по тротоарите), а второто - на малкото пространство и почти обидната близост между пътниците. Според познат един сценарист на порнофилми би се вдъхновил силно от плътно прилепналите във всякакви пози тела.
>
> Противопоказания: да не се ползва, ако лесно ти става лошо от миризми, имаш слаб стомах, над 1,80 си, не се кефиш на чалга, цигареният дим ти пречи, не обичаш да те пипат, страдаш от задух или си бременна. Всъщност, ако си бременна, всеки вид придвижване е противопоказно.
>
> Метро: За предпочитане е, защото мотрисите се движат на всеки десетина минути и не са толкова претъпкани. Проблемът е, че маршрутът на метрото е твърде къс.
>
> Другият проблем е, че докато чакаш, от многобройни тонколони гърми рекламен микс, способен да ти пробие тъпанчетата.
>
> "Вземете своя ултимейт чопър и ще получите още един като подарък" се редува от време на време с "новини" от типа какви са последните технологии в самолетостроенето и плановете на "Еърбъс" за навлизане на източноевропейските пазари. Честно.
>
> Такси: Бързо е, ако шофьорът е снизходителен и не те прекара по най-дългия маршрут. Но дори да се качиш при най-добронамерения таксиджия, често той е безсилен в капана на задръстването.
>
> Основният недостатък на този тип превоз е цената. На заден план остават музикалните предпочитания на шофьора и фактът, че в повечето случаи той не е готов нито да ги пренебрегне, нито да изгаси така дразнещата те цигара.
>
> Колело: Шегуваме се. В общия случай колоезденето за здраве е добър повод да посетиш "Пирогов". Докато този вариант на придвижване е факт в повечето уважаващи себе си градове, София е изключение.
>
> На първо място - няма къде да караш. Тротоарите са заети от коли, а улиците - от другите коли и пешеходците. Ако се е излъгал да тръгне на работа така, през голяма част от пътя си велосипедистът бута ППС-то и се проклина.
>
> 18,00 ч. Към вкъщи
>
> Пак си в градския транспорт. Има бог, мислиш си, седнал на студената седалка. Е, вярно, че крайниците ти са вкочанени, от тавана върху рамото ти капе вода, а жена с огромно туловище те притиска отдясно. Седнал си.
>
> В градския транспорт не съществува нищо по-важно. Контрольорът крещи на някакъв инатящ се пътник. Няма изгледи да стигнеш скоро. Няма значение. Седнал си.
>
> Някой мирише много лошо. През прозореца виждаш изкривените лица на сардините в маршрутката. В таксито пред нея пътникът нервно барабани с пръсти при вида на набъбващата сметка.
>
> Всички сте в задръстването. Но ти си седнал. Утре ще разкажеш на колегите.
>
> --
> Best regards,
> Simeon mailto:moni@pisem.net
>
> --------------------------------------------------------
> To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
> 'subscribe humor' in body.
> -------------------------------------------------------
>
--
С уважение,
Владимир Витков
ICQ: 7867203
e-mail: vvitkov@gmail.com
e-mail: vvitkov@abv.bg
--------------------------------------------------------
To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
'subscribe humor' in body.
-------------------------------------------------------