Re: sedmica ot jivota na myjkia stomah ;oP

[Simeon Vlahov <vlahov@spnet.net>]

Hello Lychezarka,

Thursday, July 1, 2004, 3:48:55 PM, you wrote:



LS> Понеделник. 

LS> Утро. Охххххххххх, мама му….. къде отиваш?.. Къде си се
LS> замъкнал, махмурлия такъв? Ууф!..ох-ох…По-зле от мен им е на
LS> главата и в устата! Мамооооооо, роди ни нас всичките обратно!.. Ей
LS> ти, само кафе недей да пиеш, ‘щот’ ще ти го върна направо върху
LS> клавиатурата! Ей, брато, водичка да беше дал?.. 

LS> Ден. Е, и к’во? Седим си? А може пък такова, при гаджетата от
LS> рецепция да отидем? Те винаги имат нещо за ядене… А, да де,
LS> смърдим… Ех. Добре тогава, ще си поседим. Ей, чуваш ли? К’во ще
LS> кажеш за една шкембе-чорба? Аз съм за! 

LS> Вечер: Спагети с кетчуп и кайма, слепнати и клеясали – един
LS> голям спагет. Сварил, мушнал - преварявам. Опитвам се да го
LS> разложа на прости съставни – аха веднага: една голяма
LS> месно-тестяна маса. Е, голяма работа, ние в казармата русенско
LS> варено от 56 година /от военния резерв/ без да кажем гък го
LS> преварихме! А за бирата, мерси, брато! 

LS> Нощ: 3 часа, полетът - нормален! Спагетът е победен и е готов
LS> да прекрати съпротивата. Продуктите на разпада на спагетите ще са
LS> готови към 8-00 по Гринуич, витамините от бирата са извлечени и
LS> разделени по равно между органите съгласно договора. Отбой! 
LS> Вторник. 


LS> Утро. Еееееййй, пич! Къде ми е вестникът?! Какво значи това –
LS> забравих да купя, какво е това невнимание към жизненоважните
LS> органи! Давай, давай, по-бързичко, ‘щото иначе ще почна да те
LS> гадя! А, гадино! Не обичаш да ти се гади, нали! «Парламент»!
LS> «Парламент», скръндза такава! На здравето не се правят икономии! 

LS> Ден: Натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е
LS> 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парченца картон. Е,
LS> брато, с к’во днес е «Маги»? С пиле? Предайте там по червата:
LS> парчетата картон да се броят за пиле! 

LS> Вечер: два Биг Мака, картофки по селски, панирани пилешки
LS> хапки. Ребра, направете място – имаме и баница за десерт! Хлъц.
LS> Хлъц. Хлъц. Хлъц. Аз съм доволен, благодарско, брато! 

LS> Нощ: преварих вечерята - натриев глутамат, набухвател, сода
LS> за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт,
LS> парценца картон. И още искам да плюскам. 
LS> Сряда.


LS> Утро. Първата тръгна! Ддобре. Кафе. Втората цигара, още едно дръпване – ееех, кеф!

LS> Ден. “Маги” не си купихме, гаджета на рецепция са на диета -
LS> шматки! – храним се с трохи от клавиатурата. Довечера бира с
LS> момчетата. 

LS> Вечер. Бира! Наденички! Картофки! Наденички! Пичове! Футбол!
LS> О, женска! Член, чуваш ли, женска има наоколо! Ей на това му викам
LS> аз живот! 

LS> Нощ. Искаме да пикаем, но се притесняваме – романтика, мамка
LS> му, гаджето мърмори нещо насън. Така, давай, по-внимателно - опа.
LS> Тихичко, ставаме, къде й е кенефът? Открих !.. Ах…че хубавоооо. О,
LS> кухня. Я дай да позяпаме какво има? Хладилник. И какво като е
LS> «Мраз», затова пък е вместителен! Маай-кооооо мила! Пълен е! Стой,
LS> къде отиваш! Давай, кюфтенце и наденичка, доматче и бързичко
LS> обратно – преди да се е събудила!.. 
LS> Четвъртък


LS> Утро. Майко! Омлет! Истински ! И кафе истинско, и сандвич с
LS> масло! ЕГАТИ, КАКВА УСПЕШНА МАНЕВРА! Къде хукна, вземи й телефона,
LS> идиот! И я целуни, целуни я нежно, изрод такъв, и за довечера се
LS> уговори!!! 

LS> Ден. Позвъни й. Позвъни й и кажи, че вече ти липсва и ще
LS> наминеш довечера. За вечеря. Давай, започвай да набираш! Браво,
LS> добро момче! Господи, само да не развали нещата! Значи така,
LS> купуваш цветя и… и .. ей тука вече членът отдолу подсказва –
LS> правилно, Мартини. А тя дали може да прави мусака, интересно?..
LS> Макар че, съдейки по кюфтета – трябва да може. 

LS> Вечер: Аааххх, оххх… нямам сили да пиша… Хлъц. Ох, ще
LS> прощаваш, аз това такова …от щастие, тя не видя, тя прибираше
LS> остатъците от месото със сини сливи в хладилника. Егати! Ай! Майко
LS> мила! Дессерт!.. 

LS> Нощ: Тихичко ставаме и по утъпканата пътечка… Супер,
LS> хладилник! Месо-о-о, къде си? Ела тука… 

LS> По-късно: Ей, член, аз съм доволен, а ти? Аз от тук няма да
LS> си ходя! Ей, там, сърце! Накратко: нас тука с члена всичко ни
LS> устройва, така че ‘айде почвай там такова, да туптиш или там какво
LS> ти се полага да правиш. ‘Щото иначе аз веднага ще ти устроя една
LS> холестеринова война, а членът – хормонална криза! 
LS> Петък


LS> Утро. Кренвирши - супер! Ах.. !!! Яйца на очи!.. На нас… на
LS> нас така мамчето ни ги правеше като малки!.. Ах! Даже за цигарата
LS> забравих!.. 

LS> Ден. Сърцето е готово! Позвъни й и й кажи, че обичаш пиле с
LS> ориз. И с черно пиперче, както мамчето ни го правеше. Обади й се! 

LS> Какво?.. Тя днес е заета? Как?.. Какво?! Къде?!! Ама какво е
LS> това нахалство?! Тя ти изневерява! Има си друг!.. 

LS> Следобяд. Всички жени са кучки. Ние я обичахме, я ти ни тегли
LS> една. Кой е ТОЙ?! Кой е този мръсник?! 

LS> Вечер: Ееее, мммаааамудаебаааааааа, тти разбери, сссърце, на
LS> тттях нне мможе да им се ввярва: първо яйца на ооочи… хлъц….. а
LS> ппосле кккрай, махай се, на дддруг шшша варя ккартофффки! 

LS> Нощ: Ббббрато, трябва да се върнем, на насс там в хладилника
LS> мес-со ни остана! Ссърце, не ссскимти, ние с члена всичко ша
LS> опраим! Давай, купи й наръч китки, шоколад и напред.
LS> Ввввввнимателно, вратата се отваря – ох, каква прелессст, тя е по
LS> потниче и в шортички! На колене! 
LS> Сърце, давай: 
LS> - Аз т-т-те оби-чам! Омъжи се за мен!.. 

LS> Късна нощ. Супер, а, здрасти «Мразко»! Името ти е
LS> едно…..такова… странно. Да не си еврей? Е ние днес, малко се
LS> поосрахме, ама… Да де, сега вече всичко е наред, утре се
LS> пренасяме. 

LS> Месо, ти къде си?.. 

LS> -----------------------------------------------------------------
LS> Всичко за Euro 2004


Превод от руски:

СЕДМИЦА ОТ ЖИВОТА НА ЖЕНСКИЯ СТОМАХ

Понеделник. Сутринта.
Така-а... Облече се, излезе от къщи и се завлече на бачкане. А кой ще
закусва? Къде ми е кашата?! Давай, още пуши! А пък аз сега ще избухна
в конвулсии! Опа! Кофти, а? Не бива да се пуши на гладен стомах. Какво
става изобщо?!
През деня. Всичко е ясно, в събота й се е сторило, че има целулит и от
понеделник сме на диета. Пу да му се не знае! А мен някой питал ли ме
е изобщо? Не, виж кво, аз не съм ти някой си, с мен експерименти не
бива да си правиш! Включваме средни къркорения, добавяме звукови
ефекти, готвим се към показателна конвулсия.
Вечерта. ИСКАМ ДА ЯМ! ДАЙТЕ ДА ЯМ! ИСКАМ ХРА-НА! ИСКАМ СВИНСКА
ПЪРЖОЛА! ДАЙТЕ МИ ДА ЯМ НЕ-ЩО!
Нощ. Тояга за тебе, а не сън! Няма да млъкна, ти самата си глупачка -
аз съм гладен. Искам да ям, разбираш ли? През ... ми е за твойта
диета! АЗ. ИСКАМ. ДА ЯМ. Ами давай, пробвай да заспиш! Да имаше сега
борш, със сметанка ...

Вторник. Сутринта.
Такаааа!.. Продължаваме с мъченията, така ли? Аз пак съм без каша, а?
Това зелево листче още хранопровода го превари, и до мен нищо не
достигна! Леле, че глупачка ми се падна! Цяла нощ завиждах на стомаха
на Мартина Вачкова!
През деня. Силите ми са вече на изчерпване, пращам импулси в нозъка,
мозъкът изпраща тези импулси в задника ... от задника още никой не се
е върнал тъй лесно... Уф, какво да правя? Пак айрян. НЕ ОБИЧАМ АЙРЯН!!!
Вечерта. Къркоря с последни сили - не ми обръща внимание, гадината...
Нощ. Още по-вкусно става, ако запържим млади картофи в масълце ... със
златиста коричка ... и със сметана ... а също така може да се запържат
гъбки ... Много вкусно може да се запържат ... кърр...

Сряда. Сутрин.
Падна мъничко салата - ех, каква гадост расте по тая земя!.. Започнах
да забравям вкуса на кашата - един такъв нежен, топъл, обгръщащ...
къррр... къррр-...
През деня. Ура!! Айрянче! Айрянче! Искам още, не преставай, аааа! ОЩЕ
АЙРЯН!!!
Вечерта. От мен нищо не остана - над мен цвилят органите на малкия
таз. Аз изсъхнах, смалих се! Едвам преварих две репички, губя
квалификация.
През нощта. Помня, като живеехме при нашите, за вечеря винаги имаше
супа! И салата. И второ с месо ... тогава, помня, аз и стомаха на тате в два гласа
ромоляхме от удоволствие... Ех, и какво ти трекна да бъдеш
самостоятелна?!

Четвъртък. Сутринта.
Поне да не пушеше! Прости ми, скъпа, аз без да искам - ами да, няма
значение, аз съм си празен, така че ще ми се погади, пък ще ми мине...
А къде ми е полагащата ми се салата? КЪДЕ Е САЛАТАТА?! Безобразие...
През деня. Здравей, айрян! Теб трябва по-бавничко да те преварявам, че
иначе ще си седя сам-самичък до заранта, като пълен глупак.
Вечерта. Говорих с червата - те там също са в шок, казват, че запасите
им са на свършване. Не бива така - последните трохички да ни събираш!
Ох, ох, по-внимателно! Такива големи сливи - и всичките за мен?! Уф,
добре, отивам да ги преварявам!
Нощ. Теви скапани слифи - фъобще не мога да ги пвевавя. Извъчих се!
Простете ми, момчета, пращам ви, каквото мога - вие се оправяйте
по-нататък с тях, все пак вие там сте 8 метра, а аз съм сам...

Петък. Ранно утро.
Седим в тоалетната, изпращаме сливите.
Сутрин. Направо да се побъркаш! Получих кисело мляко! Може би сливите
й бръкнаха в мозъка?! Дано да е по-често! Ех, сега на обяд - картофки
... с печено пиле ...
Обяд. Айрян. И родината щедро те поеше със стомашен сок...
Вечерта. Седим в ресторанта с някакъв мъж и душим чуждата храна. Хайде
де. Давай де! Поръчай си нещо! Не сме яли цяла седмица... Тихо! Той й
каза, че много е отслабнала! Че трябва да се храни! Че изглежда
прекрасно! Ех, че умник! Ех, моето мъжленце!! ДА! Чатна го! СЕГА ЩЕ ЯМ!!!
Късна вечер. Ъъъъъ.... къррр... ккаккво слагаш в мммен... К-аккк-во е
ттова? Гъби... а това... ъх! Мартини... къл-къллл ... ооо, водчица ...
уважавам... Колко е хубаво, братя! Млъкни бе, бъбрек, всссичко е пппод
контттрол!
Нощ. Прощавайте, гъбки! Водчице, довиждане! Картофчета!... Да се задавиш,
Ихтиандър!* Като си помисля, колко храна пропада...

О, минерална водичка, заповядай ... ние пък сме на диета !

* - от "Човекът Амфибия" на Ал. Беляев (за който не знае :))






-- 
Best regards,
 Simeon                            mailto:vlahov@spnet.net

--------------------------------------------------------
To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
'subscribe humor' in body.
-------------------------------------------------------