sedmica ot zhivota na ZHENSKIA stomah :)

[Simeon Vlahov <vlahov@spnet.net>]

Hello humor,

Превод от руски:

СЕДМИЦА ОТ ЖИВОТА НА ЖЕНСКИЯ СТОМАХ

Понеделник. Сутринта.
Така-а... Облече се, излезе от къщи и се завлече на бачкане. А кой ще
закусва? Къде ми е кашата?! Давай, още пуши! А пък аз сега ще избухна
в конвулсии! Опа! Кофти, а? Не бива да се пуши на гладен стомах. Какво
става изобщо?!
През деня. Всичко е ясно, в събота й се е сторило, че има целулит и от
понеделник сме на диета. Пу да му се не знае! А мен някой питал ли ме
е изобщо? Не, виж кво, аз не съм ти някой си, с мен експерименти не
бива да си правиш! Включваме средни къркорения, добавяме звукови
ефекти, готвим се към показателна конвулсия.
Вечерта. ИСКАМ ДА ЯМ! ДАЙТЕ ДА ЯМ! ИСКАМ ХРА-НА! ИСКАМ СВИНСКА
ПЪРЖОЛА! ДАЙТЕ МИ ДА ЯМ НЕ-ЩО!
Нощ. Тояга за тебе, а не сън! Няма да млъкна, ти самата си глупачка -
аз съм гладен. Искам да ям, разбираш ли? През ... ми е за твойта
диета! АЗ. ИСКАМ. ДА ЯМ. Ами давай, пробвай да заспиш! Да имаше сега
борш, със сметанка ...

Вторник. Сутринта.
Такаааа!.. Продължаваме с мъченията, така ли? Аз пак съм без каша, а?
Това зелево листче още хранопровода го превари, и до мен нищо не
достигна! Леле, че глупачка ми се падна! Цяла нощ завиждах на стомаха
на Мартина Вачкова!
През деня. Силите ми са вече на изчерпване, пращам импулси в нозъка,
мозъкът изпраща тези импулси в задника ... от задника още никой не се
е върнал тъй лесно... Уф, какво да правя? Пак айрян. НЕ ОБИЧАМ АЙРЯН!!!
Вечерта. Къркоря с последни сили - не ми обръща внимание, гадината...
Нощ. Още по-вкусно става, ако запържим млади картофи в масълце ... със
златиста коричка ... и със сметана ... а също така може да се запържат
гъбки ... Много вкусно може да се запържат ... кърр...

Сряда. Сутрин.
Падна мъничко салата - ех, каква гадост расте по тая земя!.. Започнах
да забравям вкуса на кашата - един такъв нежен, топъл, обгръщащ...
къррр... къррр-...
През деня. Ура!! Айрянче! Айрянче! Искам още, не преставай, аааа! ОЩЕ
АЙРЯН!!!
Вечерта. От мен нищо не остана - над мен цвилят органите на малкия
таз. Аз изсъхнах, смалих се! Едвам преварих две репички, губя
квалификация.
През нощта. Помня, като живеехме при нашите, за вечеря винаги имаше
супа! И салата. И второ с месо ... тогава, помня, аз и стомаха на тате в два гласа
ромоляхме от удоволствие... Ех, и какво ти трекна да бъдеш
самостоятелна?!

Четвъртък. Сутринта.
Поне да не пушеше! Прости ми, скъпа, аз без да искам - ами да, няма
значение, аз съм си празен, така че ще ми се погади, пък ще ми мине...
А къде ми е полагащата ми се салата? КЪДЕ Е САЛАТАТА?! Безобразие...
През деня. Здравей, айрян! Теб трябва по-бавничко да те преварявам, че
иначе ще си седя сам-самичък до заранта, като пълен глупак.
Вечерта. Говорих с червата - те там също са в шок, казват, че запасите
им са на свършване. Не бива така - последните трохички да ни събираш!
Ох, ох, по-внимателно! Такива големи сливи - и всичките за мен?! Уф,
добре, отивам да ги преварявам!
Нощ. Теви скапани слифи - фъобще не мога да ги пвевавя. Извъчих се!
Простете ми, момчета, пращам ви, каквото мога - вие се оправяйте
по-нататък с тях, все пак вие там сте 8 метра, а аз съм сам...

Петък. Ранно утро.
Седим в тоалетната, изпращаме сливите.
Сутрин. Направо да се побъркаш! Получих кисело мляко! Може би сливите
й бръкнаха в мозъка?! Дано да е по-често! Ех, сега на обяд - картофки
... с печено пиле ...
Обяд. Айрян. И родината щедро те поеше със стомашен сок...
Вечерта. Седим в ресторанта с някакъв мъж и душим чуждата храна. Хайде
де. Давай де! Поръчай си нещо! Не сме яли цяла седмица... Тихо! Той й
каза, че много е отслабнала! Че трябва да се храни! Че изглежда
прекрасно! Ех, че умник! Ех, моето мъжленце!! ДА! Чатна го! СЕГА ЩЕ ЯМ!!!
Късна вечер. Ъъъъъ.... къррр... ккаккво слагаш в мммен... К-аккк-во е
ттова? Гъби... а това... ъх! Мартини... къл-къллл ... ооо, водчица ...
уважавам... Колко е хубаво, братя! Млъкни бе, бъбрек, всссичко е пппод
контттрол!
Нощ. Прощавайте, гъбки! Водчице, довиждане! Картофчета!... Да се задавиш,
Ихтиандър!* Като си помисля, колко храна пропада...

О, минерална водичка, заповядай ... ние пък сме на диета !

* - от "Човекът Амфибия" на Ал. Беляев (за който не знае :))  

-- 
Best regards,
 Simeon                          mailto:vlahov@spnet.net

--------------------------------------------------------
To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
'subscribe humor' in body.
-------------------------------------------------------