Re: Това можеше да се случи и у нас

["Vladimir Karavelov" <adsyssw@netbg.com>]

Eeeee ;-)
5lv nagrada ;-)
she gi saberem ot globite za stari vitzove ;-)

----- Original Message ----- 
From: "moni" <moni@exco.net>
To: <humor@lists.nat.bg>
Sent: Monday, March 28, 2005 2:51 PM
Subject: Това можеше да се случи и у нас


>
>
>
>   Превод от руски.
>
> Един приятел ми го разказа. Продължавам от негово име...
>
>      Една събота през лятото, мой приятел ме помоли да помогна във филиала
> на неговата банка да настроим локалната им мрежа. Филиалът се  разполагаше
> на 1-вия етаж на жилищен дом в "Г"-образна форма. В дългата чертичка
> на "Г"-то.
>  Е, утрепахме три-четири часа в работа, уморихме се, отидохме за
> картофки с бира (събота е, шефовете ги няма), стоим зад зарешетените
> прозорци, пушим, пием бира...
>  А на двора някакво движение.
>     Както после се изясни, в едно от незаетите помещения в късата
> чертичка на "Г"-то се премествало едно от подразделенията на РУБОП
> (Руският НСБОП), или пък ОМОН (специални полицейски подразделения).
> Но това се разбра после...
>      А засега гледахме как десетина човека мъкнеха от "Баркас"-ите
> шкафове, маси, столове, закачалки, компютри, монитори и всякакви
> такива глупости. Всичко това наблюдаваше изнурен от жегата мъж
> (видимо шефът) с бутилка бира в ръката...
>      Изведнъж в двора се намъкват баварец и мерцедес. От бавареца
> изскачат "баш конкретни мутри". Хващат един с монитор в ръцете и
> протича следният разговор:
>  - Местите се?
>  - Местим се...
>  - А ква ви е фирмата? С какво се занимавате?
>  - Ами, за всекиго по нещо...
>  - Ясно. Търгуваме. Кой е главният тук?
>  - Ей го там, с биричката, до колата.
>  - Ами ела да ни запознаеш...
>  Мъжът оставя монитора на някакъв стол и води мутрите при началството.
>  - Ей, Сергеич, тука едни се интересуват...
>  - Кой?
>  - (мутрите) Бай Благой от СофКенефРемонтСтрой. Добре, отивай да
>  бачкаш. Ти, значи, си началникът?
>  - Ми нещо подобно. А вие, всъщност кои сте? И защо питате?
>  - Ся ше разбереш. Разбрахме значи, търговска фирма дошла тука.
>  А на кого плащате?
>  - В смисъл?
>  - Ти не ми отваряй, пич. Да не зема да те отворя като рибя консерва.
>  Не стопляш ли?
>   -А-а-а-а... Май стопли...
>  - Виждаш ли, какъв си умничък. Значи, като искаш, можеш...
>  И така, на кого плащаме?
>  - Ами, всъщност, на никого...
>  - Как така?
>  - Ами ето така...
>  - Виж кво, не ни прави на луди. Добре, нямаме време. Значи така.
>  Ще плащате на нас. Колко - ще ви кажем после. Ще видим с какво се
>  занимавате.
>  - Е кво ще го протакаме. Ей сега ще го решим. Ще ви дам примерен
>  баланс. Ковалев!!!
>  - (от камиона) - Тука съм.
>  - Извикай Артур и елате. Имаме си разговор тук с едни. (към мутрите)
>  Това е началник-отдел счетоводство...
>  Когато тези двамата се приближиха, имах чувството, че зад техните
>  гърбове се скриха всичките камиони с оборудването...
>  По-нататък... Жителите на тази кооперация (както и ние) с голямо
>  удоволствие наблюдаваха, как "бригадата хамали" млатиха бедните мутри
>  и ги гониха с ритници, избиваха им зъбите и ги търкаляха по целия
>  двор като камъни в полето...
>
>
> --------------------------------------------------------
> To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
> 'subscribe humor' in body.
> -------------------------------------------------------

--------------------------------------------------------
To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
'subscribe humor' in body.
-------------------------------------------------------